Белоградчишката крепост "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използувайки естествената непристъпност на скалите през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тяе част от отбранителната система на на римската, впоследствие Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското црство, включващо териториите на днешна Северозападна българия, части от източна Сърбия и югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на ХІV век. Те настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население. В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език- единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от три двора (всеки с възможност за автономна защита) с обща площ 10 211 кв.м и едно отделно укрепление. Има две главни порти- Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амразури за пушки. За оръдията са постророени три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.